Твърде многото стрес се отразява на нашето емоционално и физическо здраве. Но разбирането на нашите реакции към стреса и как реагираме, когато сме под напрежение, е добра първа стъпка към връщането на контрола над живота ни.
Стресът е неразделна част от съвременния живот. Съществува стресът от живота в днешното забързано общество, стресът от работата (или липсата на работа) и от придвижването в трафика. Има стрес от грижите за деца или за болни и възрастни роднини. Освен това има финансови притеснения, социален натиск, оправдаване на очакванията на другите (и самите нас), трудности във взаимоотношенията… списъкът е безкраен. Всички те изискват нашите умствени и физически ресурси – и това е нормално. Но когато ни се струва, че тези изисквания са повече, отколкото можем да понесем, ние започваме да се стресираме прекалено. Освен това стресът може да бъде причинен и от липса на стимулация и предизвикателства. Скуката и разочарованието – чувството, че не можем да разгърнем потенциала си – също могат да бъдат изключително стресиращи.
Ефектите на хроничния стрес
Ако сте под голям стрес, може да откриете, че ви е трудно да се концентрирате или да вземате прости решения, да се разсейвате лесно и да се чувствате и неуверени. Сънят ви може да пострада – и може да сте раздразнителни, изнервени и да ви се плаче. Или може да откриете, че започвате да ставате необичайно агресивни. Стресът може да ви засегне и физически, причинявайки неразположения като главоболие, лошо храносмилане или чести настинки. В крайна сметка може дори да доведе до сериозни здравословни проблеми като сърдечно-съдови заболявания. Освен това стресът може да причини или да влоши проблеми с психичното здраве като пристъпи на паника, тревожност и депресия.
Има ли позитивен стрес?
Но стресът не е нещо лошо: малко или умерено количество може да бъде нещо положително. Може да ви накара да се почувствате развълнувани, креативни и по-продуктивни. Може да ви помогне да се справите с предизвикателство. Например, по време на интервю за работа, хормоните на стреса, които тялото ви произвежда, всъщност могат да ви направят по-бдителни и да ви помогнат да се представите по-добре. Някои хора се наслаждават на огромния прилив на адреналин, който получават от стреса от участието в екстремни спортове или други рискови дейности. Но ако стресът е твърде много или твърде продължителен, спира да бъде полезен.
Защо и как телата ни реагират на стрес?
Стрес отговор
Физическите и психическите промени, които изпитваме, когато сме подложени на стрес, „стрес отговорът“, е начин за справяне с животозастрашаващи ситуации: като изправяне лице в лице с диво животно. В рамките на секунди нашите предци е трябвало да решат дали да останат и да се бият с него – или да избягат – и телата им са произвеждали хормоните, за да ги подготвят и за едното, и за другото. Телата ни все още преминават в този режим „борба или бягство“, когато сме изправени пред заплаха или предизвикателство, реални или въображаеми – независимо дали това е бърза реакция при потенциален пътен инцидент, натиск от страна на шефа ви да спазите краен срок или усещане за безизходица в работата.
Какво се случва в тялото?
Веднага след като усетите заплашителна ситуация, тялото ви освобождава адреналин и норадреналин, за да повиши кръвното ви налягане и сърдечната честота, да достави кислород и глюкоза към мозъка, мускулите, сърцето и белите дробове – така че да сте физически готови да се защитите. Ето защо пулсът ви се учестява, когато сте под стрес – и защо стресът може да увеличи риска от сърдечносъдови проблеми и инсулт. По-малко кръв отива към кожата, храносмилателната система и бъбреците – затова може да усетите студ и „пеперуди“ в стомаха. Норадреналинът изостря сетивата ви, така че да сте по-бдителни, води до напрягане на лицевите мускули, стискане на зъби и настръхване. Кортизолът превръща запасите от мазнини в енергия за захранване на мускулите. Но твърде много кортизол може да отслаби имунната ви система, поради което хората, страдащи от хроничен стрес, страдат от много настинки и инфекции.
Включване и изключване на стрес отговорът
Проблемът е, че колкото по-често се включва стрес отговорът, толкова по-лесно е да се включи следващия път – и става все по-трудно е да го изключите. И ако тези хормони се отделят твърде често, те започват да ви причиняват вреда. Може да се стигне до момент, в който най-малкото нещо ви разстройва, постоянно сте в състояние на силна тревожност, с туптящо сърце и нащрек.
Чести причини за стрес
Всичко, което активира стрес отговорът в тялото, се нарича „стресор“. Тези стресори често са негативни – но всичко, което изисква енергия от вас, може да бъде стресор.
Външни стресори
Например, в списъка на най-честите стресови житейски събития, съставен от американски учени, са сключването на брак и помирението с партньора, заедно със смъртта на съпруга, уволнението или изпращането в затвора. Понякога източникът на стреса не може да бъде проследен до едно конкретно събитие, а е в резултат на натрупването на много малки неща в ежедневието. Почти без да осъзнавате, изискванията към вас започват да надвишават способността ви да се справите – и преди да разберете, вече сте наистина стресирани. Претоварването със стрес може да възникне и когато трябва да се справите с редица стресови ситуации или събития, случващи се твърде близо едно до друго. Например, преминавате през раздяла и след това губите работата си. А отношенията ни с другите – независимо дали става дума за семейството, приятелите или колегите от работата – са голям източник на потенциален стрес, тъй като са много тясно свързани с нашата представа за себе си и идеите за стойността ни като хора.
Вътрешни стресори
Но както и външните събития, това, което се случва в собствения ви ум, също може да създаде стрес. Нереалистичните очаквания, негативната перспектива, неспособността да приемете несигурността или перфекционизмът могат да ви окажат голямо напрежение. Хората, които винаги бързат, изпитват трудност да забавят темпото или да се отпуснат, си създават стрес – като реагират прекалено силно на предизвикателства и заплахи, които всъщност не съществуват.
Всичко е във възприятието
Важно е да се отбележи, че начинът, по който възприемаме тези стресови фактори или изисквания и как възприемаме собствената си способност да се справяме с тях влияе върху реакцията на тялото ни „бягство или борба“ и определя дали се чувстваме стресирани или не. Това, което причинява стрес при един човек, може изобщо да не повлияе на друг. Например, някои хора се ядосват много в задръствания, докато други си пускат музиката и чакат търпеливо.
Колко много е твърде много?
Няма точно и бързо правило за това колко стрес е здравословен – това, което е претоварване за един човек, може да е полезно за друг. Факторите, които влияят върху това колко добре понасяте стреса, включват:
- Да имате подкрепяща социална среда.
- Взаимоотношенията с близките.
- Вярването, че имате контрол над живота си.
- Умението да да се справяте с емоциите си.
- Информацията, която имате за стресовата ситуация.
- Начина ви на живот.
Тъй като е толкова индивидуално, важно е да осъзнаете собствените си предели – когато стресът, на който сте подложени, е твърде голям за вас – вместо да сравнявате себе си с други хора.
Какво можете да направите?
Първото нещо е да разпознаете предупредителните признаци на стрес, които изброихме по-горе. А второто е да приемете, че трябва да направите нещо по въпроса.
Колкото и да ви се струва, че животът ви излиза извън контрол, има много неща, които можете да направите, за да намалите нивата на стрес.
- Обърнете внимание на това, което ви причинява стрес и как реагирате на него.
- Вземете мерки за предотвратяване или намаляване на стресорите.
- Разберете как вашето мислене влияе на начина, по който се справяте с потенциално стресови ситуации или хора.
- Научете здравословни начини за справяне със стреса.
Повече за това как да намалите стреса в ежедневието си очаквайте в следващата статия.